четвъртък, 3 септември 2015 г.

Наръчник на шарлатанина (трола)





Въпреки че Еленко Ангелов избягва всякакви открити дискусии с негови опоненти. Ето как действат любителите на лъжите и конспирациите във форумите когато бъдат разобличени:

Източник (вече не е достъпен оригинала):
https://begem0t.wordpress.com/2011/04/23/trollin/

1. Случаен отговор

Не надценявайте интелекта на питащите предварително. Често въпросите възникват спонтанно. Голяма част от задаващите спонтанни въпроси не са склонни да търсят аргументи зад дадени твърдения и биха приели повечето отговори без да ги постаявт под съмнение. Все пак, постарайте се отговорът ви да не звучи съмнително. Колкото и елементарно да звучи, този метод е доказано ефективен в 83% от случаите. Ако все пак питащият помоли да му посочите източник на твърдението, преминете към стъпка 2.

2. Недостоверен източник

Изискването на източник потвърждаващ лъжливите твърдения може да предизвика паника у много неопитни шарлатани, защото достоверен такъв разбира се няма. Повод за паника обаче няма. Подобно на предишната, тази стъпка се базира на свойството на голяма част от хората да не поставят под съмнение достоверността на даден източник, с тази разлика, че тук е необходимо да им предоставим нещо допълнително, което да подкрепи нашето мнение. За щастие, Интернет и книжния пазар днес изобилстват от езотерична и пр.литература, които могат да уверят нашия любопитко, че говорим с факти, а не си измисляме. Към тази категория източници спадат и всички научни публикации, които никой не е успял да възпроизведе и които са свалени от научните журнали. В  случай, че подобен източник липсва, не се колебайте да направите своя принос към световната мрежа от дезинформация – ще послужи за в бъдеще както на вас, така и на много други хора.  Алтернативно, преминете към стъпка 3.

3. Псевдоизточник

По своята същност използването на псевдоизточник и недостоверен източник си приличат и в много случаи  термините са взаимно заменяеми. Разликата се състои в това, че недостовеният източник е пълен с лъжливи твърдения сходни с вашето, и по този начин го подкрепя; псевдоизточникът съдържа частично или изцяло верни твърдения, които обаче не дават конкретен отговор на зададения въпрос. Когато цитираме псевдоизточник, ние разчитаме, че питащия или ще го сметне за достоверен само по авторитета на заглавието и ще спре да задълбава, или ще се опита да задълбае, но проблема и/или сложността  на текста ще го обезсърчи. Ето защо за предпочитане са възможно най-дебели книги с авторитетни заглавия. Не се притеснявайте, не е необхидимо да сте ги чели предварително. Вероятността някой да я прочете и да разбере каквото и да е, включително дали съдържа отговор на въпросите му е пренебрежимо малка. Алтернативно, можете да изберете заглавие, което се намира трудно.

Трик: Поставянето на думата „квантов” в дадено изречение разсейва всички съмнения около достоверността му у приблизително 100% от населението.

4. Отклоняване от темата

Макар че горните съвети доказано помагат в повечето случаи на неудобни въпроси, някои досадници са особено упорити. Възможно е да започнат да настояват, че нито един от цитираните източници не е валиден, както и да да изискат аргументация с конкретно твърдение в достоверен източник, като нов учебник или научен журнал. Тук е момента да отклоним темата. Удобен метод за постигане на тази цел е отговарянето на въпроса с въпрос. Например, можем да ги попитаме защо се интересуват толкова много и защо не попитат някъде другаде. Възможно е на този етап да се отървем от тях прехвърляйки ги на колеги.

5. Лични нападки

Ако отклоняването от темата не помогне и питащите продължават да настояват, че не сме предоставили адекватен отговор на въпросите им, бихме могли да изтъкнем, че всъщност вече многократно сме им отговорили и цитирали източници,  и ако до този момент не са схванали отговора, значи просто са глупави. Този похват цели прогонване чрез дразнене или публично унижение.

6. Отрицание

Въпреки всички мерки, някои скептици се отличават с изключително търпение и постоянство, заплашващо да надхвърли вашето. Тук е момента да спрем да им отговаряме. Необходимо е обаче да заблудим аудиторията на съответната дискусия, че сме спрели да отговаряме не защото отговори не съществуват по принцип, а защото питащия не задава правилните въпроси.

Какво да правим ако нищо не помогне?

Нищо. Фактът, че не можем да аргументираме практиката си с доказателства от достоверни източници едва ли ще бъде забелязана от някой друг, освен от питащият скептик, защото аудиторията на подобна дискусия така или иначе е съставена от хора, които поначало вярват на нас и гледат с лошо око на всеки, поставил под съмнения вярванията им.